"по-унизени от сираци"

Днес се заговорих с един старец.Разказа ми интересни неща за живота си.Старците обичат да разказват.А аз обичам да ги слушам.
Преди да се разделим ми каза,
"Искам да ти дам едно стихотворение."
аз го попитах
"ти си поет ....?"
а той отговори
"не ние само се излагаме,поети са Ботев и Пушкин" - интересен отговор.

Ето какво беше написано на лисчето.

Плачи народе,
за гладните деца, щедрост покажи
Те ... по-унизени от сираци,
в Родината на своите бъщи.

Милиони ... за дни събра,
над милиард похарчиха ония,
които за пореден път избра,
излишък бил от ... твоята с'юрмашия!

И следващия път ги избери,
безпаметен,
по-верен от куче,
макар да виждаш - страшното се случи.

Запомни поне това!
Децата ти,останали без бъдеще,
един ден ще те прокълнат!

Русе: Иван Кънчев

Тринадесетте качества на Бенджамин Франклин

1 Въздържание- не яжте до премаляване; не пийте до припадък.
2 Мълчание- говорете само това, което ще донесе полза на околните или на вас; избягвайте несериозните разговори
3 Ред- нека всяка ваша вещ си има свое място; нека за всяко ваше задължение в работата да си има свое време.
4 Решителност- решете се да направите това, което трябва да направите; задължително изпълнете това, което сте решили.
5 Грижливост- давайте всичко за благото на околните и за своето собствено, но нищо да не е напразно.
6 Трудолюбие- не губете време; постоянно правете нещо полезно, спрете всички неужни действия.
7 Искреност- избягвайте пагубната измама;мислете невинно и справедливо, а ако говорите, говорете съответно на това.
8 Справедливост- никому не причинявайте зло, като нанасяте оскърбление или не правите добро, което вашето задължение
9 Умереност- избягвайте крайностите, с търпение се отнасяйте към оскърбленията, колкото го заслужават.
10 Чистоплътност- бъдете нетърпими към нечистоплътността на тялото, дрехите и жилището си.
11 Спокойствие- не се разстройвайте за дреболии, или заради обикновени или неизбежни случайности
12 Целомъдрие- рядко се отдавайте на сладострастие, само за здраве или продължение на рода, никога от скука, слабост, или във вреда на себе си, или във вреда на мира и спокойствието на друг.
13 Смиреност- подражавайте на Иисус или Сократ

Разлагане

Тоталната деградация в обществото се забелязва най-лесно в неговите най-ниски слоеве.
Нямам думи, отвратен съм от този клип.Ужасно е гледаш как 5-6 полуграмотни мангала се подиграват с гробове.
Защо пиша това?
Защото искам тази деградиция да спре, и това няма да стане ако безразлично премина към следващото клипче.Това няма да стане ако ви изредя 10 страници за причините и последствията.Не просто гледаите внимателно, вижте на какво е способна глутница малуумници.
Да си признаем такива дрипльовци виждаме всеки ден.
Обръщаме се след девоики облечени като последните уличници.
От всякъде ни заливат лицата на старите нещастници, дошли да се молят за нашият глас.
Просто идилия, всички детаили от картинката на съвременна България се допълват взаимно.
Това прогонва младите, мислещи, свободни хора от тук.
Хората, които могат да спрат всичко това.

Моите Идоли

Живеем в сбъркан свят.Този свят ни предлага всякакви глупости.Предлага ни идоли.
Преди доста време исках някой ден да бъда гост в „Show-то на Слави”.Като преуспял човек, исках да ме видят
родители ми,
приятелите ми ,
и всички нещастници които съм смачкал по пътя си.
На пръв поглед хубава мечта,докато не започнах да осъзнавам че Слави е просто поредният глашетай, способен просто да забавлява хората с глупости.А човек който говори глупости е способен само на глупости.И това ясно се вижда в непринудените му разговори с гости, колеги.
Останалото е работа на сценаристите.
По лошото е, че бях си създал идол, на пръв поглед преуспял човек, с чувство за хумор, ценен от толкова много българи.Приемаме го едва ли не за„Народният Глас”,а той наистина се изживява като такъв - сещате ли се как се превежда Vox Populi.
Каква е целта на идолите?
Да поставят максимуми.Най-висока точка до която може да достигнеш.Това е ужасно глупаво защото така влагаш собственият си светоглед в
Слави,
някой жена,
пари.
След това се концентрираш в достигането на този максимум.И когато нещата започнат да се получават(преуспяваш в работата) естествено ти започваш да мечтаеш за подробностите около гостуването в show-o.
Какви въпроси ще ти зададе,
какво ще отговориш,
какво ще му подариш.
Хубаво звучи, макар и доста наивно.
Но ти вече си ограничен, не виждаш по далече от Слави .... не виждаш по далече от мечтаната жена, която естествено върви с мечтаната кола.
Знаете ли какво ще стане?
Нищо.
Защото си скован в тази рамка.Гледаш на света през своите идоли, като пропускаш всичко останало.Така света изтича около тебе, а ти вманиечено гледаш само в една точка.Не се сещаш да погледнеш на този свят по различен начин. Нямаш нужда на гледаш другаде знаеш какво искаш ,знаеш и как да го постигнеш.

Дали ?
................
Знаеш ли какво искаш?
Знаеш ли как да го постигнеш?

"Да знае българинът от дете, още от първо отделение, откъде излиза хлябът." - Срещи с Буров

Да знае българинът от дете, още от първо отделение, откъде излиза хлябът.
- Вие и по-рано ми казахте това. Сега пак го казвате същото.
- Да, повтарям, защото повторението е майка на знанието. Един човек, един народ, ако не знае откъде му излиза хлябът -той е загубен. На гърка - от морето. На исландеца - от океана, от рибата. На сахареца - от пустинята, В Исландия децата от първо отделение разучават видовете кораби и видовете риби. Те обикват рибата така, както ние обичаме нишките, земицата, кравите и воловете. На Елин Пелин ние, българите, сме му благодарни само за един негов разказ - „Старият вол". Защото това е разказ-символ на българската душа, на българската почит към труженика, към вола, който ни е бил другар и ни е хранил. Елин Пелин може да не напише вече нищо. Не бива да се иска повече от него. Стига дето написа „Старият вол". Това е най-хубавият разказ в българската литература. Голям, велик разказ. Апотеоз на българския дух, на добрия българин.
Шопът, този осмиван от нас човек, се показа достоен за Нобелова награда. Той, шопът от Софийското равно поле, не коли вола, не му дере кожата да си прави цървули. Не, той го оставя да умре. Той го погребва като човек.
Ето величието на българина, господин Памукчиев. И като идеш в София, намини към дома на Елин Пелин, иди при него и му предай от мое име, че аз - българинът, аз - човекът Буров, се прекланям пред гения му. Повече да не пише - щом няма да напише нещо като „Старият вол". И как само го е казал (затваря очи, цитира): „И винаги когато се върна в село, аз се покланям на два мили гроба - на майчиния и на Белчовия". Така мисля беше. Ето аз, банкерът, съм го запомнил. Това е, младо момче, това е, господин Памукчиев, геният. Йордан Йовков няма такъв топъл и нежен разказ като „Старият вол". И Иван Вазов няма. Никой народ го няма. Има го само България. И така, чрез такива разкази се възпитава нацията. Само с гениални разкази, като „Старият вол". Да, Юго, само Виктор Юго би могъл да напише такъв разказ. Но аз питам-кой го цени като гений Елин Пелин? Никой. Ние, хората, съдим за писателя по онова, което пише в момента, а не за онова, което е написал.

Просвещение

Тази вечер Кристин ми прати един интересен текст, писан преди стотици години.
Няма да го коментирам просто го прочетете.

Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapеre aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! – ето това е девизът на Просвещението.
Мързел и малодушие са причините, поради които една толкова голяма част от хората, след като природата отдавна ги е освободила от чуждата опека (naturaliter maiorennes), остават все пак охотно през целия си живот непълнолетни; ето защо е толкова лесно за другите да се самообявят за техни опекуни. Та колко е удобно да си непълнолетен! Щом имам книга, която има разсъдък вместо мен, духовен пастир, който има съвест вместо мен, лекар, който ми определя диета и пр., и пр., то тогава съвсем няма защо да се мъча. Аз не съм принуден и да мисля, след като мога само да плащам: нека другите поемат заради мен досадните неща. (...)
Ако се постави въпросът: Живеем ли сега в просветена епоха?, отговорът ще е: Не, но ние живеем в епоха на Просвещение. Твърде много още липсва при сегашното положение на нещата, щото хората да са в състояние или да могат да бъдат приведени в такова, че да си служат с увереност и умение със собствения си разсъдък ... без ръководството на някой друг. И все пак ние имаме красноречиви свидетелства за това, че пред тях вече се открива полето на възможността сами свободно да избират и да се усъвършенстват, че препятствията за всеобщото просвещение или за изхода от непълнолетието стават все по-малко.
Имануел Кант

Отворено писмо до момиченцата на 21+

Уважаеми Госпожици.
И идея си нямам какво искате. – чесно !
Никога не съм вярвал на подобни клишета, но в последно време се убеждавам в това.Просто не знаете какво искате.
Но искате някой, който да ви разбира.
Да ви дава съвети които, едва ли някога ще последвате.
Искате някой да ви прави компания с часове, просто защото не можете да сте сами.
Показвате колко сте слаби.В това няма нищо лошо, но си е един вид манипулация.
Каква манипулация бе?
Ами такава ... държат те при себе си със слабост.Да ти задължително трябва да й кажеш няколко добри думи, да я успокоиш. Проблема е че това прераства в разговор.След това разговорите стават все по-дълги и по дълги.Така се нареждат дни, седмици, месеци.

Аман от слаби девоики !!!
- Не знаят какво искат.
- Не искат по последват съветите които им даваш.
- Не искат да се променят.
- Очакват някой да ги спаси.
- Ако се обвържеш емоционално с такъв човек, просто ще те срине.
- Губят ти времето.

Това не е нормално държание на зрели хора. Съжелявам но не разбирам, на мен ли ми има нещо или просто не сте си изживяли ученическите години.Ако е така просто си намерете някои по-тъпичък който да ви гледа влюбено следващите няколко месеца докато се оплаквате и самосъжелявате.След това просто му „биите шута”, с хубавият предтекст „аз те приемам само като приятел”. Какво ви пука за него нали вече се чувствате по-добре.Вече нямате нужда от него.При следващата криза пак ще свърши работа.До тогава той ще продължава да ви гледа влюбено, да се радва на всяка минутка внимание която му отделяте.Докато не осъзнае че вие просто не сте нищо особенно. Просто поредното момиченце на 21+ .
Поздрави,
Калоян Борисов

Примирени, Обезверени

Преди няколко дни говорих с един човек. Чесно казано останах изненадан колко допирни точки имаме.Та той ми каза много неща, едно от тях беше „не може на 23 да се примиряваш”. Знаех за какво говори, част от хората на моята възраст полагат големи усилия да израстнат в своята професионална област.Респектирам такава хора, мисля че повечето ми приятели са такива – „израстващи”.
А останалите ?
Глупостите, които виждаме всеки ден прогонват здравомислещите извън България. В един друг, уреден свят.Тези които нямат възможност да заминат, просто се примиряват.

С какво се примиряват?
- с глупостите, които им пропиляват времето (университета, идиотска работица)
- с ограничените контакти
- с несигурното бъдеща
- с чалгата
- с алкохола
- или се изолират от останалия свят
- нямат цели, нямат мечти (мечтаят да завършат - баси мечтата).
Омагьосън кръг.
Предполагам, че очаквате съвет, как се излиза от този кръг. Няма универсален отговор, мисля че всеки сам трябва да го намери.Както казваше Станев „докато търсиш отговора ще намериш и други неща”.След това ще се научиш да се учиш чуждите грешки.

Ако не успея ?
- ако започваш с мисълта „ако не стане”.
- ако постоянно говориш колко е трудно, в един момент започваш да си мислиш – „това не мога да го направя”.
- ако не вярваш в себе си, никои няма да ти повярва.
Такива ли сте искали да бъдете докато сте били в трети клас.
Аз исках да имам космически кораб.
И имах – играчка.

"какво причиняваме"

Не харесвам алкохолици и наркомани. Това са хора изцяло отдадени на едно удоволствие без да се замислят за последствията от него.
Обикновенно го отнасят най-близките.Семейството особенно майките и децата.Вчера по едно стечение на обстоятелствата се заговорих с майката на един наркоман, който познавам много добре.Като цяло е свестен, винаги когато е в моя компания се старая да му обърна внимание.Един вид толерантност, знам че няма приятели, знам че хората го избягват. Всичко това обаче до определено ниво, защото разказите му стават много обременяващи.В един момент от интересната личност(който е преживял толкова много), се превръща в досадника, който само се самосъжелява със своите ужасни истории.
Тези истории до такава степен се бяха отразили на жената ... просто нямам думи.Определено е силен човек, сама се бори със всичко.Зависимите хора са неспособни да се самоконтролират.Точно по тази причина тя се старае да е навсякъде с него.За да го извади от средата, в която той винаги се връща, за да успее да го насочи в една правилна посока.И така вече 10 години.
Не искам да давам определения нито да разказвам подробности, които може да намерите навсякъде.Но мисля че винаги трябва да се замисляме какво причиняваме на близките ни с нашите егоистични зависимости.Дали освен нашият живот няма да опропастим и нечии друг.И то на хората, които най-много ни обичат.Защото ние не оценяваме това което имаме.
Просто знаех че тази жена има нужда да си поговори с някой и аз й обърнах внимание.Това е много важно в труден момент „някой да те разбере”.
Това ни прави повече хора.

Хората

Потоците от информацият, в интернет предлагат мнения на различни, но нормално мислещи хора.Те застават с името си зад това което пишат.Други се крият зад псевдоними или просто пишат анонимни коментари. Това не са хора, които имат какво да ми кажат.
Вчета бях на един от предизборните концерти(:D концерти)на ДПС. Чел съм доста неща за Доган и нямах особенно голямо желания да го видя на живо.
Всички знаем че той е „онова хитро копеле, способен на всичко”.
Отидох за да видя хората, които му вярват.Най-вероятно това бяха турци (казвам го с уважение) от околните села и по-малки градове.Хора на средна възраст, почернели от работа на полето.
Едва ли използват особенно активно интернет, най-вероятно даже и не се интересуват какво става, бяха там защото се чувстват длъжни да са част от единствената етническа партия.
Да те се радваха на добре облечените хубавици които ги забавляха. Особенно на поредната чалга звездата с турски произход.
Толкова.
Имаше доста правостоящи, които след края на show-то просто си тръгнаха.Никои не ръкопляска на плоските обещания.Особенно комична беше Емел Етен която „просеше” подкрепа с емоционални движения и силни думи но така и не получи очакваните аплодисменти. Забелязах няколко човека които и се присмиваха.
Интересно е друго всички те, които даваха обещанията, обесняваха колко много са постигнали отдаваха всичко на техния лидер. Един вид „без него сме нищо”. Това ми подсказва какви хора са.Едва ли са на тези постове заради личните си качества просто послушковци.С едни минорни гласчета :).
Ехооо говорите пред корави хора, които работят на полето,по строежите, тях не ги интересува колко езика владеете, колко магистърски степени имате, интересува ги какво сте направили за тях. Споменах ли че публиката не беше особенно активна.
Тук мисля че има какво да „научим”,от лидера им.
Въпреки палатите, тъмните сделки и убийството в което е замесен.Той беше облечен като тях.С обикновенни дрехи.Говореше с прости думи, за да го разберат по лесно. Започна от минало, колко е бил важен Русе изобщо за развитието на България.Направи паралел с настоящето и разбира се свърза бъдещето с ТЯХ. Не с него персонално с ТЯХ.Ако нямах информацията дошла от нет-а може би щях да му повярвам.
Но не мисля че човек, които е замесен в убииство има изобщо някакви морални ценности.
Тези хора са българи, но много добре манипулирани от един дребен хитрец, които се представя за един от тях. Просто нямат алтернатива, що се отнася до етническа обособеност.А най-добре се чувстваш когато си сред свои.

„Да се напсуваме на воля”

В петък следобяд един приятел ме покани на баскетболен мач. Не бях ходил на нещо подобно до тогава и бях любопитен.
Знам правилата, но не се вълнувам особенно от спорт. Може би поради факта че бъща ми не ми даваше да си гледам гумените мечета като по малък, заради тъпата „Всяка Неделя”.
Та за публиката?
Идиоти ...... псуващи идиоти.
Защо ли?
Мисля че онова там НЕ бях фенове.А най-обикновенни комплексари отишли там просто за да си избият комплексите от скапания си живот.
Беше ми страшно забавно да ги наблюдавам. Понеже бяхме седнали в „активната част от публиката” и от близо виждах настървението с което „обгрижват” съдията и противниковия отбор.Да си призная такива емоции до тогава не бях виждал. Изправяха се от местата си крещеики поредната мъдрост сякаш от това зависеше живота им. Всеки който се чувства мъж просто беше задължително да се включи, няма значение кого ще напсуваш просто така доказваш колко си велик. Минералната вода я продаваха в шишета без капачки сами се досетете защо.
Ужас.
И какво простотия има навсякъде ... голяма работа?
Ами да голяма е ... там имаше деца, те приемаха за нормално това държание на възрасните, доста от тях им подражаваха. Замислете дали искате да заведете детето си на нещо подобно.
Но имаше и един положителен пример.
Появи се един огромен чичко (стил papa big bear) видимо фен на Левски. Явно някои деца го познаваха и се събраха около него.
След това започнаха за пеят заедно с него.

Подкрепяха отбора с песни
Това са фенове
Така се дава пример.

Може би ако бях останал (тръгнах си след първата част) щях да се присъединя към тях.

Мммм Романтика

Вече знам защо не чета любовни романчета.Вчера попаднах на подобен блог, и направо останах „втрещен”. Знам че жените си играят с думите
, знам че само думите не са достатъчни да й схванеш разбиранията.
„Треба и да гледаш ... ма не хубавото и дупе”
Както и да е, това е друга тема.
Как се представя авторката?
- богата – кара BMW с лети джанти
- красива – руса ... дрън дрън
- интелигентна – разказва за преживяванията си странно защо акцентира НАЙ-ВЕЧЕ върху сексуалните такива
- самотна - ...... нали ;)
- освободена – няма задръжки, няма сериозни проблеми (например как ще си купи хляб утре)
Абе като цяло предполагам че такива съвършенни същества ги има навсякъде. - По сладникавите романчета.
Да си призная познавам само една богата и руса мацка, сега като се замисля тя също кара BMW, но само толкова.
По интересно е друго, страшно много мъже й коментират постове. Това ме навежда на мисълта че и вятвът. Ама то не са комплименти, то не са впечетления и още един куп “възвишения”.
Определено девойката пише много добре впечетлен съм, но как да го кажа ... не вярвам в съвършенни образи.А за тези които коментират постовете предполагам че са умни хора, но :) лееееко заблудени.
Имам известни предположения какво представлява РЕАЛНО тази госпожица, затова снощи й писах.С цел да погледна зад идеалния образ, но не вярвам да ми отговори.
Как ще разбия това за което се представя ;).
„тъй че” внимаваите ;), да не ви очароват прекалено.

Обсада

Изборно време, комунистическите плакати и идиотската им антиреклама са плъзнали навсякъде.Това естествено си има своята цел - "Демотивиране на избирателите е ключово условие за съхранението на олигархията"
Питам се „ тез за идиоти ли ни мислят”. Някакси цялата картинка ми напомня да един обсаден град ... обсадена държава.
Каква е идеята на обсадата?
Обикновенно се използва срещу числово превъзхождаща армия, настанила се в даден град. След тотална изолация от останалият свят в него започват погубни процеси. Човешката психика е така е устроена че под заплаха ние започваме да се защитаваме.Тук е мястото на жизненоважните ресурси за оцеляването ни - вода и храна (все още не си плащаме въздуха).С привършванено на тези ресурси се променя и мисленето. Стойносните неща губят значение, само за да оцелеем.
Конкретно в България сме загубили

стойностно образование
изкуство
религия

които изграждат ценностната система,защото е трябвало да оцелеем през последните 20 години.Така изпаднали в една фалшива сигурност. Затворени зад стените от show-то което е навсякъде не се интесуваме от „човешкото” си изграждане.
Секунда ...
На какво се крепи едно развиващо се общество?
На ценности.
И така в нашият „град” България, ОБЩЕСТВОТО разкъсвано от разногласия е прекалено слабо за да се справи с една глутница вълци, които са го обсадили, заливат го с безполезна информация за да го откъснат от реалния свят.И всичко това с една единствена цел ... да го манипулират.

Бира, кебабчета и чалга

От няколко години вече не правят "Търлъ" в Русе.Но днес имах възможност да видя една позабравена гледка, която ме провокира да се сетя защо вече нямаме "Търлъ".
С една дума - ЦИГАНИЯ.
Съгражданите ми от гетата бяха се събрали на традиционно рали от някакъв фампионат ... LADA шампионат(простете ми,ако бъркам за първи път ми беше).Гледката беше просто неописуема.Нашенските реисари яхнали ладите, дружески подкрепяни от циганска публика.Под подкрепа имам предвит псувни, който до сега не бях чувал.Насядали (наклякали) с биричка по всякакви възможни места(включително и ВЪРХУ една автобусна спирка) с едничката цел да виждат "завоя".Още усещам миризмата на кебабчета която се носеше от там.
Намираха се тук там няколко чешита с лафове от началото на 80-те. Ако сте гледали "Оркестър без име" по подобен начин чичковците се опитваха да привлекат внимание.
Пак с една дума - С ПРОСТОТИЯ.
Интересно е да се види добре облечени хора, които заедно с вече споменатият контингент от малцинствата вървят по прашната пътека, стъпват върху празни бутилки от минерална вода и си говорят за бизнес("евтино вървят сега влекач с ремарке за 16 000 евро").

Една голяма глупост!

God chooses exactly when to give life... and when to take it back

Всяко начало си има край.Така и всеки живот си има своя край.
Днес загубих един много важен за мен човек.Човек от който съм научил много.
Отношенията ми с хората.
Начина ми на мислене.
Благодарение на когото станах личност.
Казват, че пороците и талантите се повтарят през поколение.Незнам дали това е истина но знам, че много приличам на Дядо.Който вече е в един по хубав свят.
Страшно е да гледаш как умира човек, с когото те свързват толкова много неща.Да си безсилен.Но идва момент в, който се сещаш за някои от онези хиляди разговори които сме водили, сещаш се за поуките от историите които ти е разказвал.И осъзнаваш че този живот не е минал напразно.Оставил е следи след себе си ... следи които ти ще продължиш.
Почивай в мир Дядо.

За чалгата ... Наздраве

Обикновенно когато се запозная с нов за мен човек го питам:
Каква музика слушаш?
Отдавна искам да напиша нещо за чалгата, но липсата на аргоменти, факта че това е най-популярната музика, а и няколко от моите приятели, които я слушат. Просто безучастно си мълчах.
Попадам днес на един клип с разправия в, която участва една от въпросните чалга звезди. Няма да споменавам нищо повече, защото не искам да им правя евтина реклама.
Това чалга съзвездие е фалшиво.Емоциите и чувствата, които възпяват не са способни самите те(изпълнителите)да ги изживеят.Когато харесам определена песен или група искам да разбера нещо повече за хората, които правят тази музика.Обикновенно има доста интересни факти около събития от живота на тези музиканти.Но като цяло нещата се припокриват с това за което пеят.
Да се върнем в източна Европа.Нашите чалга звезди се държат като леки жени.Ужас.Не им пука от нищо.Най-вече от отшението на мъжете към тях.До такава степен са претръпнали от обидите че просто ги приемат и обръщат нещата от веселата им страна.Аз не познавам жена, която би приела подобно отношение.И в следващият си хит ще ми обеснява колко "дълбока душа" има.
Има нещо друго, много по важно.
Тази музика се слушат от хора на възраст (13-20 години,някъде в този интервал). Които изживяват първите си любовни трепети :) и разочерования.Тази музика им е близка.В тези песни се пее точно за техните проблеми (на разбираем език). Така се превръщат във фенове на едни фалшиви образи.Защото свързват личноста с песните, които изпълнява. Започват да им подражават не само в облекло, прически ... но и по начин на говорене.Не искам да коментирам текстовете на някои от "най-големите хитове".Понякога ми се случва сутрин преди да изляза от вкъщи да си пусна музика, след това текста на някой от песните цял ден ми е главата.Представете си цял ден да си повтаряте някой римувана глупост.
Как се държат тези звезди? - КАТО "ЕВТИНИ КУРВИ".
Не е нормално такива хора да са толкова известни.
Не е нормално следващото поколение да взема пример от тях.
Мисля, че трябва да се говори за този проблем, защото тази музика ни залива отвсякъде.
Има стойностна музика
Света не се затваря в чалга съзвездието.Знам поне още едно съзвездие освен нашето(Млечния път), това е Андромеда (което е и най-близкото).Знам за музика на Шурците, ФСБ, Beatles, Pink Floyd, Skorpions.
Едно стойностно съзвездие, не една "каруца уличници".

"Човека, който се смее "

Един приятел казва "със всеки разговор научавам нещо ново" :) по адрес на друг приятел.
Смятам че в това отношение доста хора имат проблеми.
Кое отношение?
Онзи непринуден разговор, но разговор със смисъл.
Не харесвам хората, които говорят глупости(въпреки че някой са доста забавни, с това не печелят точки поне пред мен).Но ми се случва доста често да видя на пръв поглед интелигентни хора да "дрънкат".Малко са хората които се различават от масата.Някак си всеки интуитивно иска да се впише в средата.Но рядко се замисля:
Какви са тези хора?
Какво говорят?
Трябва ли да съм там?
Водени точно от този инстинкт ... започват да говорят глупости, с едничката цел "да не остана незабелязан".Защото така правят останалите.
Това да "развиваш" една глупост с цел да се забавляваш, е глупаво.Ако нещата излязат от контрол, започваме да губим представа.

През 18 век в повечето западно европеиски държави е имало хора, със странен занаят.Те купували от бедните семеиства деца ... здрави деца ... и ги превръщали в изроди.Причинявали им физически недъзи за цял живот.И както всеки занаят този също е имал своите тънкости.
Сещате ли се за онези криви огледала, представете си някой да ви обезобрази по подобен начин.
Предполагам, че всички сте забелязвали по улиците хора с недоразвити краиници или малформации.Не искам да давам конкретни примери ...
Предполагаме че тези хора така са се родили, или е в следствие на някаква болест.
А ако някой го направи нарочно, а ако някой го причини на вас.
Защо подяволите ... това са глупости?
През 18 век не са били глупости, и точно въпросните занаятчии правели това с децата, след което ги отглеждали докато поотраснат.И ги продавали.
На кого?
На аристократите, буржоазията на хората с пари.
За какво им са пък на тях, за какво ги използвали?
Забавлявали са се ..., просто се надсмивали на нещо невиждано.Поставяли въпросната "стока" на централно място така всеки да се позабавлява, където и да се намира в стаята.
Какви ги говориш, това са глупости нямало е такива неща?
Имам много любими филми, един от тях е "Гладиатор".
Представете си вашата психика като едно от онези здраво родени деца.
Знаем, че обществото обича зрелища.
Знаем, че нашето общество не обича различните.
Ами ... аз мисля,че е време да продадете това дете на един от онези занаятчии, на скромната цена "просто да не остана незабелязан".

Peaceful Power Transfer

Не се интересувам от политика, но следя "далаверите" на нещастните ни управляващи. Днес попаднах на едно отворено писмо, което смятам че трябва да видят ......... всички.
Защо Peaceful Power Transfer?
Защото сме свидетели, и потенциални потърпевши от точно обратното.
Този термин стана популярен в щатите, при предаването на власта (след осем годишно управление) на един тотално различен, политически ориентиран президент при това чернокож.Да там в Амарика демокрацията показа своята същност.
Прочетете писмото(дълго е,но казва доста истини), и се замислете защо не сме като тях.

no title

Тази вечер „видях” човек, за когото бях чувал много неща.Главно, че е в много тежко състояние, но нищо конкретно.
Историята му започва с една катастрофа (някъде на път за Букурещ) ......... изключително тежна катастрофа.В следствие на нараняванията, изпада в кома в продължение на осем месеца. Някъде около средата на Януари се събужда, напълно неподвижен.
Беше ми интересно, какъв живот е имал този човек преди всичко това. Оказа се, че има жена и много малък син.
От начина по който говореха хората, главно как през ден някой ходи при него, защото било важно да чува познати гласове, мога да съдя че този човек има приятели.

Преди време четях доста книжки, тази история ме върна към една от геройните на Зола.Възрастна жена,която в следствие на болест се превръща в „пленник на собственото си тяло”. Не помня вече, коя беше книгата но се сещам за моментите в които се питах какво е усещането от този затвор.
Ами ако и на мен се случи някой ден?
Ако съм принуден безпомощно да гледам целият свят около мен. Хората да ми повтарят „ако ме разбираш мигни два пъти”.
Не мога да знам какво ще ми се случи ...... утре, след седмица, година.Но знам че онзи човек безпомощни гледа как малкият му син расте, как мускулите на тялото му атрофират.
Чувството да изкрещиш „жив съм, ...... жив съм ” но да не можеш.
По добре да престана с ровенето във воображението си.
Ходя на църква, въпреки че не съм особенно религиозен.
Там хората се молят ......

Мястото

Нашата нация е пълна с атеисти. Религията обикновенно се приема като нещо едва ли не смещно.Сещаме се,че трябва да отидем на църква само на големи празници,ако си нямаме друга работа разбира се.
Да не говорим за православните църкви, повечето приличат на гробници.Там няма да срещнеш усмихнати хора, чесно казано на църква съм ходил само по задължение.Последният път беше при погребението на баба ми, ужасен момент.
И тази миризма на свещи, свързвам я с миризмата в болница.Единствената разлика е, че едната я усещаш когата има надежда нещата да се оправят, а другата когато всичко е безвъзвратно.Като цяло катализатори на лоши спомени.
Мисля си, че в повечето вярващи има нещо сбъркано.Конкретен признак е постоянното цитиране на нещо от Библията.А думата „Амин” това го свървам с „бог да прости”. Представяте ли си някой да ти каже „бог да те прости” приживе.
Тук трябва да обърнем внимание и на „сектите”. Събират се разни пропаднали „сбърканяци” и пеят, молят се, кой ги знае още какво вършат.Един приятел ми разказа,за едни такива така промили мозъка на негов познат, като го докарали до самоубийство.
Ако някой познава такива субекти, сигурно е забелязъл как се държат.Обесняват ти колко е хубаво там, усмихват ти се, усърдно те канят да отидеш „само да видиш какво е”. Най-вероятно с единствената цел да те „joint-нат към сектата”.И след това няма „оттърване”,особенно от Мормоните.
Мисля, че това са глупости.
Мислене на едно недоразвито общество.Да точно така, мислим като онези говеда в Парламента, сравнението е уместно защото те са представителна извадка на това какво сме като нация (определението население на дадене територия не го приемам).
Хора без скруполи, способни на всичко за пари (лицемерие, лъжи, престъпления). И всичко това в тягостната обстановка на безнаказаност.Тягостна за нас ощетените.
Да точно така, тези хора мислят като вас за религията.

Какво мисля аз?
Много е просто, затова ще го кажа в едно изречение.
Религията възпитава ценностите, които определят моралните правила в едно общество.Казано по просто, и конкретно в моя случай „събира нормално мислещи хора на едно място”.